Известния унгарски биохимик Алберт Сент –Диер е
написал, че живата клетка е също електрическа машина и е потвърдил, че живота
представлява непрекъснат процес на поглъщане, преобразуване и
движение на енергия от различен вид. Лекар по образование, биолог от световна
величина, основоположник на учението за общият адаптационен синдром и стрес,
който много дълго време не признават официалните канонизирани учени, Ганс Селие
отбелязал, че способността на организма да се приспособява, определя
количеството на адаптационна енергия, която генетически е програмирано и зависи
от силата и честотата на стресорното раздразнение.
“Адаптационната енергия не е
безпределна“ – е отбелязал той, - „Ние до последния миг не знаем какво точно
изтощава организма, но е ясно, че не е запаса от калории: защото в момент на
съпротивление се продължава нормалния прием на храна“.
В днешно време е общоизвестен факта, че
закодираната в рецепторния апарат на кожата информация се предава по нервните
влакна във вид на особен импулс,който предствлява собствен електрически ток или
ток на „работа“ /дейност/, като неразделна част от физическото тяло. Многочислените
експерименти са доказали, че за предаване на нервните сигнали се използва така
наречената свободна енергия, натрупана в клетките, тъканите и органите.
Част от тази енергия се явява акумулирана енергия за
биохимичната дейност / работа/ на клетките в резултат на обмяната на
веществата / които не могат в своето обръщение да работят, да се
регенерират без енергия/, но по-голямата част представлява собствена
енергия, получена по друг път от външната среда.
Във въздуха, който дишаме, винаги се съдържа
определено количество аерони. Откривателите на атмосферната енергия,
независимо един от друг Б.Франклин (1752г.) и руския академик Ломоносов,
Г.В.Рихман (1753г.). При изучаване на спокойното атмосферно електричество
италианския лекар Галвани (1786г.) открил наличие на животинско електричество,
с което положил началото на науката електробиология и станал основоположник на
електромедицината.
От насищането на атмосферата с електричество и
възможностите за използване на електричество за лечение на различни болести са
писали такива известни учени натуралисти,като В.Н.Карамазин, А.Л.Чижевски,
Ж.Калмар, С.Велховиер, А.К.Подшибкянин, Ф.Г. Портонов и други.
Съвременната наука доказа: влиянието на атмосферното
електричество на жизнената дейност на организма е огромно и ролята на тази
енергия във физиологичните процеси е невъзможно да се оцени.
Първите сведения за електрическото въздействие именно
с рефлексотерапевтична цел ние намираме още в древността.
Например още 30 години преди нашата ера, Дискорид е
лекувал тежки болки в главата и подагра с помощта на прилагане на проблемните
зони на електрически импулси.
Римския лекар Скрибоний Ларг назначавал с
лечебна цел на болните от мигрена, да полагат на главите си електрически лъчи.
При невралгия и радикулит широко са
прилагани, както ел.скатове и сомове, като за определено време полагали на
най-болезнените участъци от тялото.
В старинните руски летописи са описани странни риби,
които се държали във вода, а за лечение се полагали на кожата на болния.
В обединение на многовековния опит на
световната медицина и резултатите от фундаментални изследвания, както и нашия
огромен опит и собствени изследвания, клинична практика и други,ние предлагаме
високо ефективен метод за възстановяване на нарушените и загубени функции на
организма – електродинамична рефлексотерапия или динамична електростимулация с
апаратите на семейството от ДЕНАС.
Динамическата електростимулация е нов метод чрез кожна
електростимулация, заключваща се във въздействието на определени активни
рефлексогенни зони с кратки имуплси ток, постоянно реагиращи трансформации на
своята форма на изменение на съпротивлението на кожата в поделектродната зона,
а с помощта на електроди в различни участъци по време на лечението и/или да се
използва с като външен косиален електрод.
