ПРЕЗЕНТАЦИЯ – ЧАСТ ПЕТА

Съгласно съвременните представи на европейската медицина, кожата се явява, като универсална мембрана, която отделя  вътрешната среда на организма от външната. Кожата се явява, като сетивна и чувствителна система в човека, която има неоспоримо значение във възприемането на външната информация. 

Кожата представлява 20% от общата маса на тялото на човека, с площ 2,5 квадратни метра. В нея са съсредоточени различни типове рецептори, като на 1 см² има:

• 2 рецептори за топло;
• 12 рецептори за студено;
• 25 сетивни рецептори;
• и 150 рецептори за болка.

Кожата постоянно се намира в състояние на постоянна информационна настройка и висока болкова бдителност.

Съвременната европейска наука, разглежда кожата не само, като универсална мембрана на тялото на човека, но и като отделителен орган, която има десет различни функции.

По мярката на един от основоположниците на рефлексотерапията в Русия – Е.С. Вельховера, нейната съвместна работа напомня на гигантски, постоянно работещ завод, с безчислени цехове и лаборатории, от които излизат химически, електрически и обменни процеси; гаснат и се палят сигнални лампи, известяващи организма за най-малките изменения във вътрешната и външната среда.

Не маловажно значение в процеса на енргоинформационния обмен на организма играят кръвоносната и лимфната системи. Особена роля изпълнява нервната система, която представя себе си, като особен род сложна електрическа верига. Именно наличието или отсъствието на различен потенциал между външните и вътрешните слоеве на тази мембрана, всяка клетка свидетелства за наличие на жизнени процеси.

Отсъствието на биологичен потенциал - например, при проведени елктрокардиографии, електроенцефалографии и други, означава само едно – гибел на клетки, органи, а и дори на самия организъм.

Енергията е едно от основните свойства на материята – мярка за нейното движение. Не само за жизнените показания е необходима енергия. Енергия е необходима на организма за адекватно получаване на  информация от външната среда, за състоянието на самия организъм, за да може да бъде предадена тази информация в централната структура на нервната система за обработка и да бъдат взети решения за цялостно регулиране на жизнените процеси в съответствие с обстановката във външната  среда, за обезпечение на мисловните процеси, паметта, емоционално настроение и накрая създаване на резерв от енергия и вещества в организма.